Гаятри Спивак казва за текста и критическата, и преподавателската практика върху него, обяснявайки Жак Дерида и неговата книга За граматологията (на която е преводач на английски):
„Макар, че ние обикновено казваме, че текстът е автономен и самодостатъчен, не би имало оправдаване за нашите дейности (на анализиращо или интерпретиращо четене на текста), ако не чувствахме, че текстът се е нуждаел от своята интерпретация.“[2]Тъй като текстът е писмен, той е свързан с писмеността и нейното изучаване, макар, че някои текстове се изучават като литературни текстове. Текстът следхожда речта, която е основна форма за комуникация, текстът записва речевия дискурс или мисълта, но текстът също така бива четен, той може да бъде и четен на глас. Текстът обикновено дава възможност за по-сложни езикови конструкции от говорната реч и по-лесно проследяване на мисълта на някого. В езикознанието са правени опити, които показват, че дори при четене на ум говорният апарат прави движения, които обаче са минимални и незабележими за другите, но са доловими от апаратура. Това става също и когато човек мисли (виж език и мисъл).
Текстология се нарича в някои случаи текстуалната лингвистика, текстовия лингвистичен анализ и т.н. [3], но също така текстологията е и наука в литературознанието.
